(от Ангел грънчаров - Елтимир)

/посвещавам на следователя Михаил Генов, който заяви,
че не желае да праща в затвора един Ремарк./

Представете си Германия, в която Адолф Хитлер доизживява спокойно
своите последни старчески дни. Една Германия, в която Йоаким фон
Рибентроп става първият следвоенен президент. Той призовава
възстановените и новообразувани партии да подпишат споразумение за
ненасилие и повежда страната си към либерална демокрация. Представете
си една свободна и демократична Германия, в която д-р Йозеф Гьобелс е
депутат в Райхстага и ободрява своите съидейници от Новата модерна
народно-социалистическа партия: "Горе главите, мили хора! Ние пак сме
тук!". А на упреците, отправени от опозицията и световното еврейство
за някакъв си холокост, Адолф Айхман отговаря: "Нашата партия поема
вината само с мезе". Представете си една Германия, в която Хайнрих
Химлер издава служебни удостоверения кой някога е бил сътрудник на
Гестапо, и кой - не. Една Германия, в която Херман Гьоринг дава
пространни интервюта из вестниците, обяснява колко много обича своята
Родина и роптае срещу престъпленията, извършвани спрямо бившите
нацисти. /Представете си само - трима от тях били понижени в длъжност,
а един даже бил уволнен! Какъв ужас! Колко недемократично!/
Представете си една следвоенна Германия, в която Ото Скорцени
ръководи разузнаването, а д-р Йозеф Менгеле е президентски съветник по
въпросите на реформата в здравеопазването. Гестапо е разтурено, като
му е сменено името, а за SS, фелдмаршал Кайтел обяснява, че времето
било такова. Ялмар Шахт развива преуспяващ бизнес, превърнал се е в
честен частник, ръководител е на свръхмощната икономическа групировка
"Мулти - Круп", върти търговия със Съединените щати, с СССР и с
Израел. Алфред Розенберг ръководи дружеството за германо-еврейско
приятелство, а свастиката е заменена с юмрук, стиснал розичка.
Минава време. Адолф Хитлер умира, изпратен е в последния си път по
улиците и площадите на Берлин с невиждани почести. В съседна Австрия,
в градчето Браунау, водачът на тамошните антифашисти открива на
площада негов паметник. Върху паметника се чете надпис: "Аз, Адолф
Хитлер използвах цялата власт, която имах за добруването на своя
народ". Демократично избраният президент Халтнауер, син на един от
Енрст Телмановите съратници изпраща съболезнования до близките на
починалия. Мартин Борман пламенно се кълне: "Ако ще и на свастика да
ме разпънат, аз пак си оставам верен на Фюрера!". Умира и Химлер.
Средствата за всеобщо осведомяване ни припомнят колко скромен, колко
мъдър и трудолюбив е бил той, как самоотвержено се е борил срещу
враговете на Райха, как бил наредил закриването на Освиенцим,
Бухенвалд и Майданек, и само войната му попречила да изпълни навреме
своите благородни замисли.
На фона на тези исторически събития дали си заслужава да споменем,
че някой си Ерих Мария Ремарк е даден под съд по чл. 108 от германския
Наказателен кодекс за проповядване на фашизъм и опит за насилствено
изменяне държавния и обществен строй на Хилядолетния Райх. /Подлецът
си позволил да се усъмни публично в преобразуването на бившите KZ в
акционерни дружества!/ Доказателствата по делото са събрани от видния
професионален разузнавач, специалистът с дългогодишен стаж в Аушвиц
майор Петер фон Петер. Съдиите и прокурорът също не са случайни - на
тях някога им бе поверено делото за покушението срещу Фюрера,
завършило със строгата, но справедлива присъда за екзекуция на
Щауфенберг.
Правителството на Израел изпрати поредната пратка хуманитарна помощ.
Разпределението на помощите е поверено на доказалите своя висок морал
в Лидице, Хатин и Орадур специалисти. Видният демократ Мартин Борман
получи Нобелова награда за мир. Германският мирен преход бе завършил.
Тристахилядният германски народ показа завидна зрялост на изборите,
като преизбра същите любими ръководители. Президентът Франклин Рузвелт
и генералният секретар Йосиф Сталин изпратиха поздравителни телеграми,
а Давид бен Гурион специално пристигна, за да произнесе пламенна реч
на пл. "Александерплатц". Смъртната присъда на Ремарк бе заменена с
доживотен строг тъмничен затвор. В Германия всичко е наред.
Не можете ли да си представите такава Германия? Елате тогава в
демократична България!