Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2008 00:29 - нещо мое
Автор: ha7e Категория: Други   
Прочетен: 700 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.09.2008 00:26


 Стоя в мрака. Не мислех, че може да е толкова тъмно. До сега все беше светло, денят беше безкрайност. Мислех, че така ще е винаги. Бях чувала за нощта, но никога не я бях виждала. По - възрастните хора са ми говорили за мрака и за хората, които живеят в него. Мислех, че това са легенди, митове, приказки.
 
 Но ето, че прогледнах. Отворих очите си и видях мрака. Защото в мрака живеят истински виждащите хора. Не е ли ирония?
 
 Светлината е за тези, които затварят очите си, а мракът е за зрящите. "Слепците" са обляни в светлина - бяла, красива, лъжовна светлина. Сенките са дом на широко отворените очи. Защо е така?
 
 Всички живеем в Деня. Нощта идва, само ако я повикаме, ако я потърсим, ако пожелаем да разберем Истината. Денят е отровата, Нощта - антидота.
 
 Предпочитам тъмното, което е истинско, пред светлото, което е фиктивно. Предпочитам да виждам само мрака, отколкото светлината да ми "казва" как да гледам.

 Аз направих своя избор. Връщане назад няма. Поне за мен. Ако се върна, няма да мога да се понасям. Мракът ме беляза завинаги. Но беляза сърцето ми - сложи ми невидим белег на прогледнал. Той е невидим за другите, но аз знам, че е там. Знам, че винаги ще е там.

 Ти можеш ли да понесеш неведението? Можеш ли винаги да си затваряш очите? Можеш ли да умреш, без да си Видял?

 ***

 Скоро непрогледният Мрак се преъврна в Светлина. Но не онази светлина - не! Не беше така изгаряща очите, не беше заслепяваща, не беше лъжовна светлина. Беше сребристо сияние, пропито с любов и истина. Истина, каквато не бях познала до сега. И сребристото сияние ще става все по - ярко и по - ярко, докато не ме превърне и мен в светлина. Но не в онази светлина.

 Но до тогава има още време. Аз трябва да разкажа. Трябва да покажа мрака на още слепци. Тогава вече ще мога да бъда и аз сребристо сияние.

 Сега просто си стоя в мрака. Наистина не мислех, че може да е толкова тъмно...


image


Тагове:   мое,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив