***

НЕПОСЛУШАНИЕ

Историята на един вечно неудобен

ПРЕДИСЛОВИЕ

През лятото на 1999 г. бях следствен в Специализираната следствена служба на бул. "Г. М. Димитров" с обвинение по чл. 108 от НК в проповядване на фашистка идеология и създаване на организация с цел насилствено изменяне установения от Конституцията строй в Република България. Един ден, по време на разпит следователят Михаил Генов ме запита:

            - Всъщност ти знаеш ли защо си бил в затвора?

            - Ами доколкото ми е известно - за "генерална превенция", както пишеше в мотивите за присъдата. Или както тогава поиска адвокатът ми Дарин Донков - за сплашване на останалите младежи.

            - Нищо подобно. Да са ти правили психиатрично изследване?

            - Да, и ме изкараха вменяем.

            - Не става дума за това. Помниш ли какъв беше коефициентът ти за интелигентност?

            - 110.

            - Ето, този коефициент е истинската причина ти да се намериш в затвора. Бил си набелязан за вербуване от ДС.

            - Абсурд! Поне с вас няма какво да се лъжем: никога не са ми предлагали вербовка, пък и няма логика. Защо ще ме пращат в затвора да се озлобя срещу тях, когато са можели да ми предложат сътрудничество преди да се натрупа омраза?

            - Ами ако не си бил в затвора, откъде щеше да познаваш всичките тези хора?

            - Хубаво, но и след излизането ми не ми е предлагано. Не твърдя, че съм герой, че съм отказвал и т. н. На мен наистина не ми е предлагано да мина на тяхна страна.