Бъдещето

Годината е 2000-и-някоя-си. Много след теб и мен, но не толкова много, че да ни забравят.


- Виж какво намерих! - каза Непотребното

Сестричката му се измъкна от един от капаните и забърза към него.

- Какво е? Какво е? - подскачаше около него Отхвърлена.
- Мисля, че е книга! Да, истинска е, от пра-пра Забравените! Ехааа!
- О! Прочети я!

Непотребното разтвори книгата с треперещи пръсти. Беше виждало такова нещо само в ръцете на другите.

- Д-д-дне-е-в-вни-ик. Дневник. Хмм, това пък какво е??

Около тях се събраха още Непотребни и Отхвърлени. Да, те всички бяха наричани с тези две имена, защото всички бяха такива. Другите наричаха предците им Забравените, макар все още да ги помнеха. Но другите искаха да всеят смут сред останалите живи деца на Забравените. Другите се страхуваха, че децата могат да поискат отново своето, да поискат да отмъстят за дедите си. Другите се страхуваха да изрекат истинското име на Забравените, защото то беше толкова мощно, че само с изричането му можеше да предизвика невиждани бури, които да отнесат другите, да предизвика земетресения, урагани, чуми и други болести, които да секат главите на другите и да милват децата на Забравените. Дааа, другите може и да владееха земята на Забравените, но така и не успяха да научат тайната им.

- На кого е? - попита едно друго Непотребно.
- Не знам. Тук пише само Дневник. И нещо, което не мога да прочета. Б-б-бЪ-ъ-ъл.... Ох, не знам. Почти е изтрито и не се вижда.
- А какво пише вътре?

Детето зачете. Книгата говореше за миналото, за техните предци, за Забравените. Както се виждаше от написаното, нейният автор бе починал малко след Поробването. Но ако това, което се говореше в книгата беше вярно? Непотребното спря да чете, за да си поеме дъх. Продължи с нови сили, гласът му ставаше все по - силен, сърцето му затуптяваше все по - силно, изричаше думите ясно и твърдо, всички около него вече знаеха какво трябва да направят. Той знаеше, че на него се пада честта да ги поведе към Спасението.

- Дали е истина? - попита едно от тях.
- Аз вярвам! И вие всички трябва да повярвате! Не го ли чувствате??

Децата се спогледаха. Но не уплаха и неразбирание се четеше в очите им, а готовност. Една Отхвърлена се разплака.

- Знаех си! Знаех си, че е вярно! Ние не сме тук, само за да умрем! Знаех си!
- А името? Успя ли да прочетеш името? - попита най - голямото Непотребно.
- Да. Прочетох го. Но не мога да ви го кажа.
- Защо не?! - попитаха всички в един глас.
- Знаете, че другите това и чакат - да изречем дума извън списъка на одобрените думи и веднага ще ни заловят! Техните летящи капани само това и чакат - да се изпуснеш да кажеш нещо и да те унищожат! Не, не. Сега трябва да сме много предпазливи. По - предпазливи от всякога! Сега, когато имаме цел, не бива да допуснем да се провалим!
- А как ще разпознаем другите - попита най - малката Отхвърлена. Тя никога не беше виждала друг (И слава Богу!).
Непотребното, което прочете Дневника се приближи до нея, прегърна я и й разказа за другите:
- Тях най - лесно ще ги разпознаеш по цвета на кожата. Ти не знаеше, че кожата може да бъде друг цвят нали? - момиченцето кимна в потвърждение - Ами кожите им имат цвета на калта, цвета на най - гнусните и уродливи насекоми, цвета на студените нощи, в които вълците излизат да търсят плячка. Още трябва да знаеш, че те са алчни, безскрупулни и зли. Те са най - грозните същества, обитавали Земята някога. Около тях винаги се носи миризма на разлагаща се плът, на гниещи кости. Те не могат да обичат друг освен себе си. Нямат морал, ценности, не се срамуват от глупостта си, а се гордеят с нея. Именно те са прокудили Забравените от свещената земя. А който не е искал да замине, е бил отравян - малко по малко, отровата се е вливала в телата на предците ни, изсмуквала е жизнените им сили с всяка секунда... Имали са и отрова, която е правела на - лошото... Превръщала е Забравените в едни от другите...
- Ах! Не говори такива неща! Как така предците ни са били едни от тях? Не е вярно! Не е!!!
- Напротив - продължи разказа си той - имало е такива Забравени, които доброволно са се присъединявали към дяволите.

Отхвърлената не издържа и се разплака.

- Но не се притеснявайте. Забравените, които не са продали душите си са много повече. Тогава просто не са знаели това, което аз знам сега! Ще ги открием, ще издирим всеки един Забравен и отново ще бъдем семейство.Другите се Страхуват само от едно - единствено нещо.
- Какво е то? - окори очички най - малката Отхвърлена.
- Това е едно име. Не мога да го кажа, но ще го напиша върху пясъка. Никой не бива да го изрича на глас. Не още. Ще дойде времето, когато ще трябва да го крещим, за да дойде Бурята и Ураганът, за да стане Земетресението и да се развилнее Чумата, която ще погубите дяволите и ще ни освободи от другите.

Момчето взе една пръчка и започна да пише нещо в пясъка. Изписваше всяка буква бавно и старателно, с най - голямата и най - истинската любов на света. Всяка чертичка, всяка завъртулка и кръгче сякаш се изписваха и в сърцата на гледащите. Всички знаеха, че това е правилното нещо. Знаеха, че така трябва да стане. Знаеха, че Идеята никога не е умирала, а просто е била позабравена. Момчето свърши да пише и се отдръпна, за да погледне името по - отдалеко. Най - съвършеното нещо на света. Свещените седем букви, събрани в магическата комбинация. Думата, криеща толкова много мощ и тайнственост.

Децата знаеха, че думата никога няма да бъде заличена от пясъка. Те тръгнаха. Трънаха по своя път. Щяха да водят много и тежки битки. Но всички знаеха, че е само въпрос на време да победят дяволите и да си върнат свещената земя. Знаеха го, още щом прочетоха името.

Разбраха го и другите, когато най - малката Отхвърлена в удивлението си прошепна името. Никое от децата не я чу. Но капанът я чу. И дори в своята метална глава имаше достатъчно знание, за да се уплаши от името и да отлети.

А на пясъка все още може да се прочете името - Б-Ъ-Л-Г-А-Р-И !

седем букви са в святостта у децата....
Поздрави за това!

Поздрав!http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=235577